от гравитон

Есента в Коми е кратка. Дърветата чак нямат време да сменят лятната си премяна. Остават зелени и през зимата. Няма я нашенската есен с натежалите гроздове и плодове, с топлите есенни багри. Само гъбите наедряват, боровинките узряват, а рибите стават големи и тлъсти. Животните събличат тъмносивата и червено-кафява украска и бързо надяват зимната си маскировка. С една дума няма разнообразието на нашенските горски багри.

 За това пък, може да имате късмет, да наблюдавате едно друго феноменално явление.

Явление в което цветовете на небесната дъга се гонят ефирно и мистериозно в нощното небе и навяват мисли за духове и космични легенди.

ПОЛЯРНОТО СЕВЕРНО СИЯНИЕ !

Може ли, човек осветен от него да го забрави? Може ли, другоземец да повтори цветовете му с четка и бои, да опише с светлинните движения с писалка и думи? Не може! Не може дори с филмова лента, защото липсва мистицизма и вълнението на живата среща…

Така е за всичко в Коми. Каквото и да Ви говоря за условията на труд, както и да Ви ги описвам, не можете ме разбра.

Не е лесно в Коми! Даже българските шофьори в Коми преди да дойдат се обучаваха първо в учебен център в Батак. После, като дойдеха в Благоево, минава още 1 месец курс за подготовка при местните условия и чак тогава им се разрешаваше самостоятелно да подкарат огромния лесовоз. Как се кара такова чудо,натоварено с над 16 тона прави като вретена над 20 метрови дървета, аз не мога да опиша. Вие ако можете представете си! Но ще добавя, че лесовозите преди да се понесат по горските магистрали, трябваше да извозят товара си от сечищата. А там пътя!? Какво да Ви разправям? Непрестъпна гора! За да минеш през нея, трябва да я изсечеш. Ама то гора, пък в нея и блата. Режат резачите и секачите, чокеристите завързват със стоманени въжета повалените и окастрени трупи, а тракторите ги извличат за товарене с погрузите.

В блатата няма само клюква, а и бездъние. А се отклони трактора от здравата почва и за минути, като някакво страховито чудовище блатото го поглъща безвъзвратно. Майната му на трактора, важното е човека да се спаси. Ще кажете, сигурно им правят път? И сте прави. Донякъде. Щото какъв път през блатата може да се нарече построеното от дървени трупи? Две равноотдалечини дървени пътеки над повърхността на застоялата вода и то колкото широчината на двойните гуми на камиона. Ха карайте по тях, че и натоварени с 20-30 метровите трупи. Сега става ли Ви ясно, защо три месеца се обучаваха в Батак и после още един в Благоево? Не на всеки му „стискаше”.

Назначават така един професионален шофьор с опит. В международния автотранспорт бил, в градския транспорт на София работил. Минал човека и през ПУЦ в Батак и стигнал до сечището… Спрял пред опнатите над блатото дървени плити, помислил, помислил и казал:

- Тая няма да стане! Аз съм подал молба за шофьор, не за циркаджия. Отивам си в България! - И си заминал.

Тъй че в Коми оставаха най-коравите, истинските мъже. Само малцина от тях можеха да се майтапят:

- Ей младок, аз съм се учил да режа дърва в пустинята Сахара!

- Че то в Сахара няма дърва, кого будалкаш?

- Ами вече няма, нали ти казах, че съм бил там.

И поемат младока старите. Учат го, учат го и младока и той след година две стане „стара кримка” и майтап с новопристигналите почва да си прави…

До тук Ви разказах за лятото и есента. А зимата ?.. За нея в следващ пост. Сега само ще спомена, че в Благоево по онова време обучавахме и 50 кубинци. Хора дето въобще не бяха виждали сняг.

 Ама приятелство, дружба, взаимопомощ и то не празни думи а действителност. Обучихме ги и тях и заминаха чак в Хабаровск. Там си изградиха горско промишлено предприятие за дърводобив. Но това е друга история за северното сияние на Коми.