Индекс на статията

Иска ми се пак да надникна там, където станах герой на 36 години" Иван Христов Откъс от новата книга на инж. Александър Арсов "Покорители на тайгата"
Ако попитате някого, работил в Коми, за Иван Христов, може и да не се сети по име, но ако кажете „Графа" - всеки ще си спомни.

Защото мнозина го познават, а и бригадата му е една от първите в Междуреченск. 

Намерих го в Испания, където работи като шофьор на ТИР. Обикаля из Европа - Франция, Швейцария, Португалия, Холандия. А все си мисли за Коми,

дали ще може някой ден да прескочи до там, да види какво е сега в тайгата, където е прекарал 16 години.
- Защо съм заминал за Коми? Ами за кола, за „Волга". Мислех си, защо да не се кача и аз на такава машина. И не само една, три „Волги" докарах.

Дълго разговаряхме по телефона. Оказа се, че е в Испания с жена си и сина си, който чакаше легализация за съдебен лекар - нали завърши медицина в Ленинградския институт. А за Коми Иван Христов заминал на 6 юли 1976 г. Който е бил там, знае какво е по това време - жега, комари на облаци, които хапят като побъркани. Мажеш се с „Антикомарин" и след 10-15 или 20 минути пак те нападат.
Започна от Междуреченск и там изкара до края. Първо беше кастрач, като всеки начинаещ, в първа бригада. След около месец вече беше помощник-тракторист, такава беше и заповедта му за назначение - тракторист. За него това не бе ново - преди бе работил като механик, а и комбайн бе карал през лятото и техниката не му бе чужда. Скоро премина в бригадата на Деньо Денев, известна в цялото обединение. И тук бе помощник-тракторист, но получаваше повече пари, защото бригадата беше no-организирана. А след 3- 4 месеца бригадирът го извика и му каза:
- Аз си заминавам. Предложих те за бригадир и смятам, че ще се справиш ...
Е, бригадирът смята, но не знае какво мисли Иван. А той мисли, че няма да му е леко: бригадата - голяма, хора - различни, всеки със свой нрав. И все пак прие това бе едно ново предизвикателство!
По това време бригадата от осмо рен комплекс се бе смъкнала на четворен.
Намалели бяха и хората, всичко-навсичко - 15-16 души. И това не бе страшно - сигурно ще се попълни, наесен идват повече хора. Освен това той малко-отмалко познаваше другарите, а и вярваше в тях. Поговори с всеки един от тях, вдъхваше им надежда, че ще се справят и те го разбираха. Всички работеха с вдъхновение, сякаш им бе прелял от своята вяра.
Най-много ги притесняваше есенната распутица (разкалването на пътищата), но и с нея се справиха.
Иван добре разбираше, че само с повече кубици и по-добро заплащане не може да се мине. Трябват и по-добри условия на труд. И те се заеха да осигурят. Първо потегнаха тракторите, бензиновите резачки. После решиха да си обновят стоянките (лагерите) - вдигнаха пилони и окачиха на тях знамена. И кухня нова трябваше, че старата бе вече взела-дала. Направи им я Черньо Ангелов от две бочки (фургони) на колела. С други думи - направиха биваците образцови.
С укрепването на бригадата и стабилизирането и започнаха да идват на оглед не само от други стопанства, а и от инистерския съвет на Коми. Защото успехите бяха впечатляващи - по две норми на човек и по 170 % на машиносмяна отчитаха. Залюбиха си една от песните на Коми „Гордо простира се Коми земя".
Човек пее, обикновено когато му е весело. А какво прави когато има много пари? Много просто - тръгва по екскурзии.
Така правеха момчетата на Графа - до 25-то число, че и по-рано си изпълнят плана на месеца и тръгват. Я за Волгоград, я за Ташкент или за Алма-Ата. Да видят свят светът да види българи, които при невероятни на пръв поглед условия постигат невероятни, но напълно реални резултати. И като си отпочинат, като си похарчат парите, се хвърлят в битката за ови пари и нова слава. Драго им беше да се видят на първа страница от вестника („Знаме на дружбата" или московския вестник „Дружба").
- Откъде дойде това „Графа"? - питам го.
- Не знам, - отговаря ми той, - навярно от шапката. - Харесваше ми да ходя с нея, затова не я свалях ни зиме, ни ете. Обичам силните мъже и искам да бъда като тях.