Александър АрсовПрез 1961 г. е преместен в ГС - Трън, на длъжност главен инженер, а след шест месеца е директор на ГС - Кюстендил. Това е едно от най-големите стопанства в страната - с предвидено годишно ползване 65 000 куб. м строителна дървесина и 78 000 куб. м дърва за огрев, както и по 7-8 хил. дка залесяване и висок обем на строителс твото на противоерозионни съоръжения.

 Осемгодишният период от работата на инж. Арсов в Кюстендил има положителна равносметка - създадени са над 65 000 дка млади горски култури, построени са важни горски пътища - Двете реки - Предела - Сажденик, Трите буки - Млачка река. Запазена е целостта на терените на Осоговската планина поради използване на въжени линии при дърводобива.

През 1964 г. стопанството става национален първенец.

От 1968 до 1976 г. инж. Арсов е на работа в МГГП последователно като главен специалист в Контролната инспекция, в отдела по стопанисване на горите и началник на отдел „Залесяване". Тук той се изявява като висококвалифициран специалист. Специализира в Италия и Франция през 1975 и 1976 година.

През 1976 г. е назначен за зам.-директор по производството в Горскопромишленото предприятие Междуреченск, Република Коми, а от юли 1980 г. е директор на предприятието. През този период чувствителни подобрения има технологиятаи организацията на дърводобивния процес. Внедряват се по-производителни методина работа и предприятието става еталон за отрасъла в Коми.

През 1981-1983 г. е на работа в Министерството на горите и горската промишленост, където отговаря за горите със специално предназначение.

Работи отново в Коми от септември 1983 до май 1987 г. като първи заместник генерален директор на СО „Дърводобив и строителство". Безспорен е приносът му за успехите на обединението и в извеждане на предни позиции на ГПП Горни Мезен, главно в укрепване на дейността по сечта u извоза на дървесината.

От юни 1987 г. до юли 1988 г. инж. Арсов е главен експерт в Съвета по селско и горско стопанство към Министерския съвет и отговаря за направлението „Възпроизводство на биологичните ресурси".

През юли 1988 г. е назначен за председател на СО „Дърводобив и строителство в Коми" и ръководи обединението до края на 1990 г., когато се пенсионира.

На дърводобива в Коми посвещава общо 11 години.

Автор е на десетки публикации в печата, включително и след активната му дейност в горите.

Награден е с редица български и съветски ордени.