Карта на КомиСъздадена е на 22 август 1921 г. като Коми (Зирян) автономна област. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР, а от септември 1990 г. - Коми ССР. Сегашното си наименование носи от юни 1992 г.

До построяването на железопътната линия единствената възможност за транспортиране на добитата дървесина е река Мезен.

На територията на Удорския район върху ограничена по площ суровинна база е осъществяван дърводобив от Удорския леспромхоз, а материалите се транспортират по вода - чрез сплавяне, до северното Бяло море и от там, натоварени на кораб, се изпращат по предназначение до консуматорите на дървесина.

Управление, организация и устройство на горската територия
Суровинната база в Удорския район е лесоустроена и организирана в три големи горски стопанства (лесхози) - Кослански, Ертьомски и Селибски.
Те осъществяват държавната горска политика, като:
• Отпускат годишния лесосечен фонд по заявени обеми на дърводобивнитепредприятия;
• Извършват отводи – уточнявания („отводи"), на насажденията, като заделят и ограничават на терена забранените за сеч части от тях (наречени „запретнью зонм"). Това са защитните ивици около водните течения - ручеи и реки, чиято широчина зависи от големината им.

КомиИзточник: Гора

- Дърводобивът в Коми позволи да се решават проблемите на стопанисването на българската гора

- В края на ХХ в. запасите и прирастът на горите са удвоени в сравнение с довоенния период 

В края на 40-те години на миналото столетие обществено-икономическите условия в България наложиха дърводобив, значително по-голям от реалните възможности на горите. Причината бе поставеното начало на икономически подем. За периода 1950-1970 г. националният доход нарасна от 1876 млн. лева на 10 527 млн. лева, или 5.9 пъти. С високи темпове започна да расте промишленото производство, увеличи се обемът на строителството, на рудодобива и на добива на въглища. Широко се разгърна жилищното строителство.

Хронологический указатель основных событий советско-болгарского сотрудничества в Коми АССР

1963 - начало строительства железной дороги от станции Микунь, до с. Кослан Удорского района, необходимой для вывозки древесины, которая будет заготавливаться советско-болгарским Косланским лесозаготовительным предприятием.