КомиИзточник: Гора

- Дърводобивът в Коми позволи да се решават проблемите на стопанисването на българската гора

- В края на ХХ в. запасите и прирастът на горите са удвоени в сравнение с довоенния период 

В края на 40-те години на миналото столетие обществено-икономическите условия в България наложиха дърводобив, значително по-голям от реалните възможности на горите. Причината бе поставеното начало на икономически подем. За периода 1950-1970 г. националният доход нарасна от 1876 млн. лева на 10 527 млн. лева, или 5.9 пъти. С високи темпове започна да расте промишленото производство, увеличи се обемът на строителството, на рудодобива и на добива на въглища. Широко се разгърна жилищното строителство.

 Потреблението на строителна и за промишлена преработка дървесина през периода бе увеличено от 2. 8 млн. м3 на 5.57 млн. м3, т.е. близо два пъти. Това увеличаване е още по-внушително, като се има предвид, че през 1939 г. потребеното количество строителна дървесина е около 1 млн. куб. метра. В сравнение с довоенния период потреблението на минни подпори се увеличи около 10 пъти и през 1965 г. достигна 487 000 куб. метра. Нарасналите нужди от дървесина и продукти от нея се задоволяваха чрез непрекъснато увеличаване на добива от горите, който през 1965 г. достигна 4.52 млн. м3 строителна и промишлена дървесина, при 2.75 млн. м3 през 1950 г., и само 1.232 млн. м3 през стопанската 1940-1941 година. Тези добиви бяха значително по-големи от реалните възможности на горите. Особено големи бяха превишенията при едрата дървесина -главно трупи за бичене. През 1963 г. при възможен добив от 1.703 млн. м3 са отсечени 2.412 млн. куб. метра.

За преодоляване на възникналата диспропорция правителството предприе стъпки за икономично и пестеливо използване на дървесната суровина и за включване на значителни количества дърва и технологични отпадъци в промишлената преработка. Но при непрекъснатото нарастване на потреблението тези мерки не решаваха проблемите. Наложително бе да се търсят нови допълнителни възможности за внос на дървесина и преди всичко на обли и разбичени материали и целулоза. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) решение трудно може да се намери, защото главният износител - Съветският съюз, нямаше възможност за увеличаване на износа. В същото време държавата не разполагаше с необходимите средства в конвертируема валута за внос на дървени материали от страните с пазарна икономика.40 години от подписването на Спогодбата за дърводобив в Коми

В тази ситуация благоприятна роля изигра фактът, че в средата на 60-те години икономическото сътрудничество между страните членки на СИВ навлезе в нова фаза на развитие. От сферата на търговията сътрудничеството постепенно премина в областта на производството. То намери материален израз в съвместното използване на капитали и работна сила за добив на суровини със стратегическо значение, а така също за специализация и коопериране в сферата на производството.

Материал за  БългарияМатериал за БългарияСпогодбата за дърводобив на територията на Коми АССР

Важно място в икономическото сътрудничество между България и СССР заема подписаната на 3 декември 1967 г. "Спогодба между правителството на Народна република България (НРБ) и правителството на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) за сътрудничество в дърводобива на територията на СССР за нуждите на НРБ". 

Министърът на горите и горската промишленост на България Мако Даков бе главният инициатор за подготовката и подписването на Спогодбата. Със своята настойчивост, такт и умение той можа да спечели за каузата на българската гора най-отговорните и най-влиятелните български и съветски ръководители.

За подписване на Спогодбата трябваше да се решат три въпроса. Първият - да се получи принципното съгласие на Съветската страна за организиране на съвместния дърводобив на нейна територия. Вторият етап от преговорите бе свързан с определяне на района, където ще бъде предоставена суровинната база, и третият - да се проведат конкретни преговори по условията на сътрудничеството.

Принципните положения и формите на сътрудничество бяха съгласувани и редакцията им бе извършена без особени затруднения. Възникнаха различия по отношение на участието на всяка от страните в общите разходи и на тази основа - на разпределението на готовата продукция. Дълго бе дискутиран и въпросът за заплащането на транспорта на българския дял от дървесината на територията на Съветския съюз. Преговорите се водеха в дух на уважение и желание от отсрещната страна да се намира решение и на най- трудните въпроси. Накрая, в навечерието на подписването на междуправителствения документ, министър Тимофеев направи жест и се съгласи с нашите настоятелни предложения българската страна да получава 40 % трупи за бичене и само 2.9 % дърва, а съветската -предимно целулозни материали, стройлес и значително количество дърва. По-късно, при подписването на новите спогодби, разпределението по сортиментите претърпя известни промени.

След като бе подготвян дълго, документът бе окончателно редактиран и на 3 декември 1967 г. Спогодбата бе подписана в тържествена обстановка. Основните положения, залегнали в нея, се свеждат до следното:

1Строителство на горски пътища

.Правителството на Съветския съюз:

- Предоставя на правителството на НР България възможност за добив със своя работна сила на територията на Съветския съюз до 1 млн. куб. м дървесина годишно и оказва необходимата техническа помощ при организацията на дърводобива. Необходимият лесосечен фонд да се задели от горските масиви на Удорския лесхоз на Коми АССР, гравитиращ към ж.п. линия Микун - Кослан.

- Предоставя за ползване на място: оборудване, машини, транспортни средства, инструменти, резервни части, гориво, смазочни материали, електроенергия, а така също извръшва и основен ремонт на предоставената техника.

- Предоставя на мястото за строителство необходимите строителни материали, машини, механизми, оборудване и сглобяеми къщи в количество, съгласувано между страните.

- Осигурява проектосметната документация за строителство и дърводобив.

2. За извършване на дърводобивната дейност българската страна се задължава:

- Да осигури изпращането на необходимата работна сила и специалисти в дърводобивните предприятия, както и тяхното социално-битово и медицинско обслужване.

- Да организира със свои сили строителството и поддържането на дърводобивните предприятия, включително жилищата, комунално-битовите и обектите за културни цели. - Да стопанисва и поддържа жилищните и служебните помещения, както и всички обекти с производствено предназначение.

3. Съгласно чл. 5 от Спогодбата българската страна възмездява всички разходи на съветската страна за  амортизация на посочените в т. 1 машини, оборудване и други, както и за предоставената суровинна база, франко вагон или на място с 1.33 куб. м дървесина при натоварен за България 1 куб. метър. В отделен протокол (анекс) бе утвърдено разпределението на добиваната дървесина по количество и сортименти.

 

4. За своята стопанска дейност българските предприятия се освобождават от данъци и такси и имат право на безмитен внос от България на хранителни стоки, облекла, лекарства и други стоки, свързани с комунално-битовото обслужване на работниците и специалистите.

5. Заплащането на транспорта на българския дял от добитата дървесина по територията на Съветския съюз да става по вътрешни тарифи, но в преводни (валутни) рубли.

6. Построените обекти - машини, оборудване, технологични линии, магистрали, жилищни сгради и други, след приключване на срока на Спогодбата остават собственост на съветската страна.

Долен складДолен склад

7. Добитата при условията на Спогодбата дървесина България е длъжна да използва за собствени нужди, без право на реекспорт.

Срокът на действие на Спогодбата е 15 години. По-късно, през 1969 и 1972 г., бяха подписани две нови споразумения, според които на България се предоставя допълнителна суровинна база за добив на 2.6 млн. куб. м годишно, или общо 3.6 млн.куб. м. Според нас от юридическа и икономическа гледна точка в условията на социалистическата система и някои особености на съветското законодателство това бе една специфична концесионна форма на дърводобив със своите предимства и слаби страни.

В Министерството на горите и горската промишленост гледахме на подписания документ с надежда, че с него ще се решат до голяма степен възникналите проблеми. Незабавно бяха предприети съответни управленски мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове.

Преговорите по подготовката и подписването на междуправителствената спогодба, организацията и цялостното изпълнение на произтичащите от нея задължения бяха възложени на мен - тогава генерален директор на Обeдинение "Горско стопанство и дърводобив." За директор на Горското промишлено предприятие в Коми бе назначен инж. Георги Стоев. Оперативно бяха подготвени и приети необходимите нормативни документи, започна набирането на строителни работници и на 4 февруари 1968 г., само два месеца след подписването на спогодбата, изпратихме първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков.

Строителство на горски пътищаГорскостопанско и икономическо значение на задграничния дърводобив Както показват данните в изпълнение на Cпогодбата за сътрудничество между правителството на Съветския съюз и НР България бе изграден мощен дърводобивен комплекс със съответната технологична и социално-битова инфраструктура. По размера на инвестициите на страните, производството и според останалите икономически показатели за отделните предприятия това бе един от най-големите дърводобивни обекти в Съветския съюз. Както се изразяваше зам.-министър на дьрводобивната и дьрвопреработващата промишленост Бочко: "Таких нет ни в мире, ни в Сибире". Същото може да се каже, ако преценките се правят според международните критерии и показатели. Достатъчно е да посочим, че само капиталните вложения за всяко предприятие за добив на 1 млн. куб. м дървесина тогава възлизаха на повече от 100 млн. щатски долара. Предоставената от Съветския съюз суровинна база се простираше върху 2 232 200 ха горска площ, което бе около 70 % от площта на горите в България. За пълноценно и рационално използване на дървата и на част от другите отпадъци бяха построени цехове за производство на технологични трески.

Ролята на Спогодбата в горскостопански аспект. Новата политика на държавата по отношение на горското стопанство и горския сектор и преди всичко задграничният дърводобив имаха съществена роля за решаването на възникналите проблеми. Доставените за 23 години 21.779 млн. куб. м, или годишно по около 1 млн. куб. м дървени материали заедно с вноса, доведоха до нормализиране на сечта от нашите гори още в началото на 70-те години, въпреки непрекъснато нарастващото потребление.

През периода 1960-1975 г. потреблението на обла строителна дървесина бележи тенденция към увеличаване, за да достигне през 1975 г. до 6.637 млн. куб. м, или ръст 47.2 % спрямо 1960 г., а през 1985 г. - 16.8 %. В същото време след 1970 г. добивите постепенно намаляват - от 3.196 млн. куб. м на 2.359 млн. куб. м. през 1985 г., или 70.6 % в сравнение с 1960 година. Намаляването е предимно за сметка на широколистните високостъблени гори. Например през 1975 г. отсечената от иглолистните гори дървесина е 118.5 % спрямо реалните разчети, а от буковите високостъблени - 87.6 %. Това в голяма степен е правилно не само от лесовъдска, но и от потребителска гледна точка. Зрелите букови запаси бяха подложени на сравнително по-интензивно ползване и поради това, че буковата суровина понякога се използваше нерационално в строителството, а така също като крепителен материал и греди. Чувствително намалява добивът на едра дървесина, което се отразява върху общите показатели на гората - запас и прираст. Докато през 1960 г. са отсечени 2.328 млн. куб. м едра дървесина, то през 1980 г. тези количества са съответно 1.446 млн. куб. м, или 62.1 %, при запазване на сравнително високото ниво на потребление. Регулирането на ползването даде възможност по-добре да се решават проблемите, свързани със стопанисването на горите, по-добре да се направляват и регулират естествените възпроизводствени процеси и на тази основа по-успешно да се решават проблемите на устойчивото развитие на горските екосистеми, за спазване на лесовъдския принцип за трайност.

Горската индустрия. Доставката на големи количества обла дървесина даде възможност да продължи бързо и с относително високи темпове развитието на горската индустрия. Независимо от постепенното намаляване на ползването от горите горската индустрия не само запази, но и увеличи значително обема на своята продукция. Разбичените материали, главно дъските, са увеличени от 1.413 млн. куб. м през 1960 г. на 1.653 млн. куб. мпрез 1980 година.

Сътрудничеството в областта на дърводобива даде възможност за първи път горската индустрия на България да се развивива на основата на вносна суровина. Така например през 1980 г. добитата от българските гори едра дървесина е 1.446 млн. куб. м, а доставената чрез внос и съвместен дърводобив е 1.035 млн. куб. м, или около 40 %. Получената от съвместния дърводобив дървесина даде възможност за по-правилно разпределение на производствените мощности на територията на страната, за увеличаване на работната сила в горскопромишления сектор с около 6000 работници. Икономически резултати. Да се направи всестранна и обективна оценка на икономическата и финансовата ефективност на стопанската дейност на предприятията и обединението като цяло е доста трудно. Трудностите идват оттам, че, както у нас, така и в Съветския съюз, се използват два курса на лева и рублата - единият за текущи, а другият за валутни разплащания. В Съветския съюз например през дълъг период от време 3.4 обикновени (вътрешни) рубли се равняват на една преводна рубла. Различни са също стойностите на валутния лев и лева за текущи разплащания. Те до голяма степен показват действителната възвращаемост на рублата и лева в сравнение например с щатския долар. Отчетните данни показват, че дърводобивната дейност като цяло във вътрешни рубли е губеща - пълната себестойност е по-висока от реализираната пазарна цена. Така през 1985 г. текущата цена, по която е реализирана продукцията, е средно 67.76 вътрешни рубли обезличен кубически метър, а себестойността - 86.66 рубли. През 1990 г. пълната себестойност е 114.86 рубли. Достигнатата себестойност е сравнително висока. Основните причини се свеждат до следното. Значителни са разходите за капитално строителство, особено при изграждане на новопостроените селища с тяхната инфраструктура, както и за стопанистването и текущото им поддържане. Значителни са комунално-битовите, търговските и другите разходи, непряко свързани с дърводобива. Изобщо изградена е една сложна и скъпоструваща система на управление.

Ако обаче оценяваме резултатите по валутните курсове, по действителната възвръщаемост на рублата и лева, те ще бъдат други. Преизчислена, пълната себестойност в щатски долари по фактическата възвращаемост на рублата показва, че за 1975 г. тя е 24.3 щ. долара, през 1980 г. - 31.5 щ. долара и през 1985 г. - 31.9 щ. долара за обезличен кубически метър. Ако се включат и бюджетните дотации, себестойността през 1980 г. е 34 щ. долара. През тези години международните цени на иглолистните обли за бичене са около 35-50 щ. долара, на целулозните материали - 25-30 щ. долара. Тези данни дават основание да се смята, че ако ДСО "Дьрводобив и строителство в Коми" можеше свободно да продава своята продукция на световните пазари и да прави обмен на валутата по възприетите банкови курсове, вероятно нямаше да приключва със загуби, особено в първите години.

Едно сравнение на стойността на добиваната дървесина с цената, по която държавата купува и би купила тези количества по клиринга, показва, че прекият внос би бил по-изгоден за нас. Но както казахме и по- рано, в началото на 60-те години Съветският съюз не бе в състояние да увеличи неколкократно износа на дървени материали за България. Алтернативата - да внасяме дървени материали и целулоза от западните страни, бе трудно осъществима. Даже и да се приеме този вариант, той нямаше да бъде по-изгоден за държавата. Инфлационните процеси през последните години щяха допълнително да оскъпят един такъв внос.

Като се оценят всестранно посочените положителни резултати за горското стопанство, горската индустрия и за развитието на икономиката на страната, може определено да се каже, че при тогавашните условия алтернатива не е имало. Спогодбата е допринесла за решаването на важни за времето икономически проблеми във всички области на стопанския и културния живот на страната.

Прекратяване на действието на Спогодбата. Причините за прекратяването на съвместния дърводобив се дължат на дълбоките необратими, политически и икономически промени в двете страни.

Краят на 80-те и началото на 90-те години на миналото столетие ще останат в историята на света с това, че Европейската социалистическа система се разпада - политически и икономически. В страните членки на бившия СИВ се поставя началото на бавен, труден преход от централно планирана към пазарно ориентирана икономика. Бившите републики на Съветския съюз се обособяват в самостоятелни, независими държави. Тези политически и социално-икономически промени създават сериозни пречки за съвместната дейност в Коми. При транспорта на дървения материал по някои от направленията товарите трябва да минават през две-три нови независими държави с произтичащите от това затруднения по отношение на превозните такси, митата и други непредвидени валутни разходи. В Руската федерация започва да се прилага и ново законодателство за данъците, митата и другите налози. И в двете страни настъпва известен хаос при заплащането на "продадената" на потребителите суровина. Много от заводите не са в състояние да заплащат предоставените им материали. Обединението изпада във финансови затруднения. В резултат на всичко това добивът намалява и през 1991 г. са добити само 1.648 млн. куб. м, т.е. повече от два пъти по-малко в сравнение с 1990 година. Обединението понася големи загуби.

При тези условия бе невъзможно България да продължи дърводобива на основата на подписаната нова спогодба. Българската страна прави предложение и е постигнато съгласие "страните да подготвят необходимите документи за прекратяване от 01.10.1994 г. на действието на Спогодбата от 1967 година".

В публичното пространство понякога се появява въпросът възможно ли бе да се върнем в Коми. Смятам, че това вече не е перспективна възможност. Рентабилността на едно смесено дружество в района на Кослан е много трудно осъществима при новите политически и производствени условия.

След близо три десетилетия завърши една епопея, свързана с историята на горското стопанство. Когато през 1967 г. за първи път слязохме на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред нас се ширнаха безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг. Наоколо бе тайнствена тишина. Какво построихме и какво оставихме след нас? В безбрежната тайга при бръмченето на моторите и българската песен по поречието на р. Мезен и притоците є израснаха четири съвременни селища с цялата им инфраструктура. Горските масиви са прорязани с трайни пътни артерии, някои от които покрити с асфалт и бетон. По железниците на Русия, Румъния и България, по Волго-Донската плавателна система, през Азовско и Черно море плавателни съдове превозваха за България стотици хиляди кубически метри дървени материали годишно. На територията на Обединението в продължение на повече от две десетилетия работеха средно по около 10 000-12 000 работници и специалисти. Много от тях проявиха високо майсторство и трудолюбие, достигащи понякога до себеотрицание. Спогодбата е резултат преди всичко на големите грижи, които държавата положи за запазване и непрекъснато подобряване на състоянието на горите в България, на огромните за размерите на страната инвестиции, които вложи в горския сектор, включително и на територията на Коми.

2/2008 

Инж. Христо ВЪЧОВСКИ