До построяването на железопътната линия единствената възможност за транспортиране на добитата дървесина е река Мезен.

На територията на Удорския район върху ограничена по площ суровинна база е осъществяван дърводобив от Удорския леспромхоз, а материалите се транспортират по вода - чрез сплавяне, до северното Бяло море и от там, натоварени на кораб, се изпращат по предназначение до консуматорите на дървесина.

 Как е ставало сплавянето?

На по-широки места край реката, които се заливат при пълноводието на реките, когато е сухо - през зимата, се складират дървени материали, разкроени на сортименти. Тези материали се връзват с арматурно желязо на пачки от 20-30 кубика.

 Пролетта, когато водите придойдат, тези пачки пак с такова желязо се завързват една за друга в съответен ред. Това става, когато придошлата вода повдигне пачките дървени материали. Тогава лодки с работниците, покачени върху пачките, с куки и други приспособления ги подреждат и завързват. Сплавянето се смята за една от най-тежките операции. Работниците са обути с високи, почти до кръста, специални ботуши. Навързаните дървени мате- риали образуват т. нар. сал, като в предния си край той се закача към специално пригоден кораб, който го влачи по течението на реката към морето. Един такъв кораб може да преносва по 10-20 хил. куб. м, като върху дървените материали тук-там по сала са поставени бараки, в които спят работниците, а дежурещите със специални лостове и куки направляват материалите по талвега - най-дълбокото течение на реката, за да не заседнат в някоя плитчина, от която после трудно могат да се извадят. Освен че е много тежка, тази работа е и много отговорна и опасна. Въпреки това преобладаващата част от работниците са жени. Те се оказват по-отговорни, no-дисциплинирани и по време на работа не посягат към алкохола.

Сплавянето като начин на транспортиране на дървени материали се ограничава във времето. През зимата реките са замръзнали, през лятото след оттичане на високите води тази операция става
невъзможна.

След установяване на българите в района и бързото развитие на дърводобивната дейност този начин на прекарване на материалите е изоставен, а Удорски ят леспромхоз го практикува само за задоволяване с бичени материали на населението и на малки цехове, които произвеждат продукция с комунално-битово предназначение.

Автор: Александър Арсов - Откъс от книгата: "Покорители на тайгата"