Управление, организация и устройство на горската територия
Суровинната база в Удорския район е лесоустроена и организирана в три големи горски стопанства (лесхози) - Кослански, Ертьомски и Селибски.
Те осъществяват държавната горска политика, като:
• Отпускат годишния лесосечен фонд по заявени обеми на дърводобивнитепредприятия;
• Извършват отводи – уточнявания („отводи"), на насажденията, като заделят и ограничават на терена забранените за сеч части от тях (наречени „запретнью зонм"). Това са защитните ивици около водните течения - ручеи и реки, чиято широчина зависи от големината им.

Определят неексплоатационните площи (млади насаждения, торфени участъци, със запас по-малко от 60 куб. м/ха, пътни територии и други). Въз основа на това определят експлоатационния запас на отдела (наричан „квартал"), включен в комплектования лесосечен фонд;

• Издават разрешителните за сеч и определят сроковете за нея;
• Съблюдават строго да се спазва предписаната технология за залагане на сечищата и извеждане на сечта, като извършват текущи проверки;
• Освидетелстват сечищата след приключване на сечта и превозване на дървесината. При нарушения се налагат парични санкции. По-сериозните нарушения се предлагат за търсене на наказателна отговорност (нямаше допуснати такива случаи).
При извършване на лесоустройството територията е разделена на отдели с правоъгълна форма - 1000 на 2000 м, т. е. 20 хектара. По средата на късата страна се предвижда построяване на дървен колесен път (уса), разделящ по дължина квартала на равни части.
В преобладаващата си част суровинната база на българските дърводобивни предприятия съвпада с управляваната от лесхозите територия.
Суровинната база в Архангелска област е определена по запаси и площ, но неконкретизирана (ситуирана) територия.
Това дава възможност на органите по горите в тази област да я прекрояват, изтласквайки я в най-северната част, където запасите на един хектар и терените са по-неблагоприятни. Това може да окаже влияние по-късно, но не и толкова трагично. Тук именно се преплитат икономическите интереси на два самостоятелни в административно и икономическо отношение райони (Република Коми и Архангелска област на Русия).
Това прекрояване на базата попречи да се осъществи намерението да се установи пътнотранспортна връзка директно Удорски район - Архангелск. Затова бе необходимо да се продължи южната магистрала на Горскопромишленото предприятие, ГПП Благоево, Обединена с връзка на югозападната магистрала на ГПП Междуреченск, за което бе построен мост на р. Вашка

Автор: Александър Арсов - Откъс от книгата: "Покорители на тайгата"