Д-р Иванка Кирова Издателство Хеликон Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература.

Анотация: Първата част на книгата описваща преживяванията в Коми, възникна като разкази за отдилни случки. Но по-късно спомените за тези събития спонтанно се сляха в един поток от душевни драми, променили живота ми. Имаше една естествена цялост на всички преживелици. И ако понякога има повторения на опиания на някои обстоятелства, при които се развиват тези драматични събития, 

 Първата част на книгата описваща преживяванията в Коми, възникна като разкази за отдилни случки. Но по-късно спомените за тези събития спонтанно се сляха в един поток от душевни драми, променили живота ми. Имаше една естествена цялост на всички преживелици. И ако понякога има повторения на опиания на някои обстоятелства, при които се развиват тези драматични събития, моля това да се има предвид. Защото, ако бях съкратила повторенията щеше да се наруши целостта на разказаното.

Животът в Коми много ми взе, но и много ми даде. Взе ми част от здравето, здравето и живота на съпруга ми, но ми даде радостта от приятелството на много хора, възторзите от случаите на моите победи над смъртта. Работех срещу малко заплащане, без премиални, но никой не можеше да ми даде нищо по-скъпо от цветята, от усмивките в очите на изпълнените с благодарност хора, които съм лекувала. Това са най-съкровените духовни съкровища, които изпълват сърцето ми и никой не може да ми ги отнеме. Те остават за цял живот и тези спомени не могат да бъдат премълчани!

Всички тези хора и съдбите им аз продължавам да нося в себе си. Това е едно от големите богатства на моят живот! Младите българи, тяхното присъствие, тяхната доброта, искреност, душевна чистота очовечиха дивата комска тайга, вдъхнаха живот и стоплиха с диханието си вцепенената от студ земя на Севера!

Не ми е известно до сега някой да е писал за живота и тежкия труд на българите в Коми и това е една от причините аз да го направя, въпреки че изминаха тридесет години от времето, когато работих там. Но спомените за тези драматични, наситени със стрес и напрежение събития оставиха дълбок отпечатък в душата ми и вместо да се затрупат от пластовете на времето, изплуваха по-ярки и по-живи, сякаш всичко се бе случило вчера.

Авторът, май, 2007 г.