Долен СкладВъв вестник „Десант“ видях две публикации за присъствието на нашите строители, за дърводобивниците, помощния персонал и за администрацията в Коми.

И в двете се чувства, че авторите са събрали доста материал по въпроса за работата ни в условията на Севера. Разрешете ми с няколко реда да допълня неща, преживени при 15-годишното ми присъствие там.
Територията на Удорский район (където ние построихме трите „български“ селища), е равна на една трета от територията на България. Тук българите бързо се приспособихме към суровите условия на Севера. Навлязохме в тайгата и започнахме да изпращаме дървесина, за нуждите на Родината.

ДървосекачиРедовно чета вестник „Десант“, като с особен интерес преглеждам материалите, свързани с историята на България, в които отразявате малко известни събития и герои.

Възмутен съм обаче от поместения в бр. 23 (211) от 7 юни 2013 г. материал „Фантоми от Коми“ в рубриката „Обратна връзка“. Интересно дали авторът му – някой си Бойко Бочев, е бил на работа в Коми и ако е бил, като какъв е работил и в кое от трите селища е бил – Усогорск, Благоево или Междуреченск?

Извозване на отсечения материал от дилянкитеброй 211 - вестник "Десант" Бургас / 
Спомняте ли си преди години с какъв небивал комсомолски ентусиазъм наши работници отиваха на работа в бившия СССР и главно в Коми?
Заминаваха с договори от Външно министерство и “Техноимпекс” напълно законно (според нас!). Хиляди българи работеха при нечовешки условия, дори при температура минус 56 градуса по Целзий. Смъртните случаи от замръзване или злополука бяха съвсем обичайно явление.

язовир КопринкаБлизо един милион българи са работили по обектите на бившата съветска страна. Най-много нашенци са били заробени в строителството и дърводобива на Коми

Седмият национален събор на приятелите на Русия събра над 7000 души на яз. “Копринка” край Казанлък. За събора пристигна и специална делегация от Коми. Тук беше и Николай Малинов, шеф на движение “Русофили”.
 /Виж ГАЛЕРИЯ

Фолклорни състави развличаха множеството с изпълнения на родни и руски песни и танци. Апетитна скара и студена бира съпътстваха сладките разговори с бивши колеги. Те се взираха в лицата, за да открият познати и приятели от преди 20, 30 и повече години. Живите се прегръщаха, разпускаха спомените и казваха „Мир на праха им” за мъртвите.