ДървосекачиРедовно чета вестник „Десант“, като с особен интерес преглеждам материалите, свързани с историята на България, в които отразявате малко известни събития и герои.

Възмутен съм обаче от поместения в бр. 23 (211) от 7 юни 2013 г. материал „Фантоми от Коми“ в рубриката „Обратна връзка“. Интересно дали авторът му – някой си Бойко Бочев, е бил на работа в Коми и ако е бил, като какъв е работил и в кое от трите селища е бил – Усогорск, Благоево или Междуреченск?

 Аз със съпругата ми и двете ми деца бяхме на работа в Коми три години – от 1976 до 1979 г.. Изплащането на възнаграждението на работещите в Коми ставаше от Държавно стопанско обединение „Дърводобив и строителство“ към Министерството на горите, а не от „Техноимпекс“ към Министерството на външните работи. Господинът бърка СССР с Либия, където нашите работници бяха изпращани от „Техноимпекс“.

Най-ниската температура, отбелязана в годините, когато ние бяхме там, бе през зимата на 1978-1979 г. – минус 53 градуса. Но при температури под минус 30-35 градуса никой не работеше на открито. Имало е смъртни случаи от злополуки, както и по други причини (това се случва навсякъде по света), но лично аз през годините, когато бях там, не съм бил свидетел на смъртни случаи от измръзвания, макар да съм чувал, че е имало такива във времето, преди да отида в Коми.

Много българи не се завърнаха оттам, но и много си доведоха в родината рускини за булки. Да, имаше такава приказка „Отиде в Коми за „Волга“, а се върна с Олга. Много от тях създадоха добри семейства и живеят до ден днешен в мир и любов. А някои от тях се разделиха, както навсякъде става по света.

Относно събора, който се провежда всяка година на язовир „Копринка“, мога да кажа, че ходим почти всяка година със съпругата ми и децата, за да се видим с приятелите и колегите, с които сме работили и живели през тези години. А дали съборът има политически характер, този въпрос най-малко ни е вълнувал.

Знае ли господинът, че всяко предприятие в системата на стопанското обединение си имаше собствено ръководство, счетоводство и касиери – български граждани, които водеха дейността на предприятието. Касиерите ни изплащаха заплатите според договора в рубли, а не в долари, както му се е искало на господина. Защото бяхме в СССР, а не в Либия. Затова и въпросът с пенсиите за работилите в Коми е въпрос към работодателя ни – т. е. българската държава, с която сме се договорили да работим при условията, които ни са предоставили. Върху заплатите, които получавахме в рубли, не са ни удържани никакви данъци, не сме плащали за парно, топла вода, електричество, спално бельо, работни дрехи, ботуши и др.

А дали са внасяни някакви осигуровки в държавното обществено осигуряване (ДОО) в България от страна на работодателя ни, аз не зная. Но мисля, че претенциите ни трябва да бъдат към нашата държава, а не към Русия.
Отделно в България получавахме пари в левове, които се взимаха от близките на работещите в Коми чрез последното предприятие, в което са работили, преди да дойдат на работа в Коми. Тези суми се наричаха „задгранични“.

На същия принцип сега намиращите се в Ирак, Афганистан и др. наши военни контингенти са с договори с нашите правителства и получават заплатите си от българския бюджет и се осигуряват за пенсии от работодателя си. Един ден при пенсионирането си от правителствата на Ирак, Афганистан и пр. ли ще искат пенсиите си, или от нашата държава?

И най-важното – да не забравяме, че за тези години, когато бяхме в Коми, страната ни получи милиони куб. м иглолистна дървесина, с което спасихме толкова българска гора, даде се работа на над 30-40 дървообработващи заводи, в които пък се трудеха хиляди работници и даже изнасяхме чамов материал в Европа.
Стига вече се е насаждала такава омраза към руснаците, защото сме от една кръв, славянска, пишем на една азбука – кирилица. Нека не смесваме политиката на правителствата с обичта и уважението между обикновените хора.

Стоян Иванов,
вестник  Десант Бургас