Извозване на отсечения материал от дилянкитеброй 211 - вестник "Десант" Бургас / 
Спомняте ли си преди години с какъв небивал комсомолски ентусиазъм наши работници отиваха на работа в бившия СССР и главно в Коми?
Заминаваха с договори от Външно министерство и “Техноимпекс” напълно законно (според нас!). Хиляди българи работеха при нечовешки условия, дори при температура минус 56 градуса по Целзий. Смъртните случаи от замръзване или злополука бяха съвсем обичайно явление.

 Когато се случеше някакъв инцидент с летален изход, руската администрация със стара дата уволняваше вече предалия Богу дух човечец и така не дължеше никакво обезщетение на роднините на пострадалия. А и някой смееше ли да иска? Иначе за онова време там взимаха доста пари. Даже руснаците са ни завиждали, че взимаме повече от тях. За сведение много малко от тях са се осмелявали да работят при такива условия, а и знаем, че те са много мързеливи и обичат чашката, пардон – шишето!

Хиляди работници се завърнаха, много не се завърнаха. Много надоведоха рускинки за булки. Даже направиха клубове “Приятелите на Русия”, русофилски седенки и др. Всяка година се събират на язовир “Копринка”, бивш “Георги Димитров”, за да ядат кебапчета и да славят славната българо-съветска дружба. Разбира се, партията столетница с главно “П” яхна тази панславистка шашарма и разни чегеварчета дават воля на словоблудствата си.

Но изведнъж какво става?! Тези дни беше подновен въпросът за българите, работили в СССР и за евентуалните им пенсии (тема, на която неотдавна бе посветено едно от изданията на предаването „От упор“ по телевизия СКАТ, б. р.). Изведнъж всички тези хиляди хора бяха залети със студен душ. Руснаците казват, че българи не са работили в Коми и другите обекти и не са осигурявани. Така че, да не се надяват на пенсии. Сиреч от умрел писмо. Външно министерство прехвърля топката към руснаците, те към нашите и към “Техноимпекс”. Документи, разбира се, няма.

Хората биха могли да си търсят правата в съда. Според моята проверка, едно такова дело може да се заведе в районния съд в съответния руски град, при положение че работникът все още е жив и има някакви документи, фишове от заплати, договори и др. Приблизително ще му струва около 4 000 лв. (четири хиляди лева) на първа инстанция. Ако руснаците обжалват – още толкова. Кой при това положение би се осмелил. А и не съм чул някой да е спечелил дело срещу “демократична Русия – СССР!”

Според мен, тези хиляди руски роби нека прогледнат и да се замислят дали все още са “приятели” на Русия. (А самите им жени – рускини, не стъпват в тези клубове, защото тяхната едничка цел е била като се омъжат за чужденец да избягат от Русия!) Нека тези хора се обърнат към другаря Станишев (той до преди няколко години беше съветски гражданин по паспорт) и с помощта на Външното ни министерство да поставят твърдо въпроса за пенсиите на българи в Русия на руската страна. Всичко останало е демагогия!

Бойко Бочев 
Вестник Десант - Бургас