Българските общности зад граница настояха за финализиране на работата по Националната стратегия за сънародниците ни в чужбина

Да бъде финализирана работата по проекта за Национална стратегия за българите в чужбина настояха представители на български общности зад граница на среща в София. „Искаме да се погрижим за българските граждани, където и да се те по света, затова е важно да имаме насоката, в която ще работим, и първата стъпка за това е довършването на такъв национален документ“, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова, която инициира дискусията по темата съвместно с председателя на Народното събрание Михаил Миков.

 Вицепрезидентът подчерта, че до края на февруари може да бъде готов финалният вариант на национална стратегия и той да бъде представен на изпълнителната власт. „Въпрос на политически консенсус е да се направят законодателни промени – това зависи от Народното събрание и от правителството“, заяви вицепрезидентът пред представители на нашите сънародници, живеещи в чужбина.

По време на дискусията бяха обсъдени различни предложения за сформирането на Националния съвет на българите, живеещи извън територията на България – за броя на участниците в него, представителството, правомощията му. „Този орган трябва да бъде позициониран така, че да бъде гарантирана неговата независимост. А от начина на структуриране на този Национален съвет до голяма степен ще зависи ефективността на неговото функциониране“, заяви вицепрезидентът Попова.

По време на срещата българите в чужбина предложиха определяне на минимум четири пети от състава на Националния съвет да бъде от българските общности зад граница, а останалата част да бъде с представители на държавните институции като Народното събрание, Президентството, Министерския съвет. Сънародниците ни настояха съветът да взима участие при формирането и изпълнението на националните политики за българите, живеещи извън България, и да защитава интересите им пред българските институции. Лансирана беше идеята работата на органа да бъде насочена към утвърждаване на българската национална идентичност и самосъзнание, и към образованието по майчин език зад граница. Според някои от участниците в дискусията изборът за членове на Националния съвет трябва да се провежда съвместно с изборите за национални институции, както и да се предвиди възможност за гласуване в интернет. В заключителния документ от работната среща бяха записани предложенията Съветът да бъде към президентството, към Народното събрание или като самостоятелна институция, така, че да се гарантира независимостта му.

Всички предложения от работната среща бяха обобщени в меморандум, в който се посочва, че при необходимост трябва да бъдат направени промени в Закона за българите в чужбина. По предложение на председателя на Народното събрание Михаил Миков в меморандума беше записано, че политиката за сънародниците ни зад граница трябва да се актуализира с оглед на членството на България в Европейския съюз.

„Темата за българите зад граница ни убягва през последното десетилетие, въпреки че има закон, но реално неговото прилагане не е започнало. Искам да благодаря на вицепрезидента Маргарита Попова за усилията да насочи публичното внимание и това на институциите към тази тема“, зави председателят на парламента Михаил Миков.

Президент на република България